***
С тиха целувка снегът се здрависва с земята,
като в приказка нежно и плахо.
Толкова влюбени ние вървим в тишината,
а зад нас моите с твоите стъпки се сляха.

До къде ще вървиме побратими с белия сняг,
без умора поели ръка във ръка?
Ще останем ли вечно на снежния бряг,
дето приказно чиста е любовта?

Във косите ти белият сняг се задържа.
Уж вървим , а годините минаха в бяг.
Искам зимата някак с любов да излъжа,
да вървим с тебе дълго по белия сняг.

< назад    напред >