Руините на старата църква

Говорят ми старите зидове
с езика на мойте деди
и сенките – опитни мимове
ги галят с любов на творци.

Тук вяра са вграждали хора-
надежда, любов и добро.
И без съмнения , и без умора,
а с хляб, със сърце и...хоро.

Почитали с клетва земята,
която ги кърмила с вяра.
Във обич се вричали свята
мома и жених пред олтара.

Свободни под свода на храма
кръщавали здрави деца
и знаели истина няма
без вяра във „ син и отца”.

И някак си мъдро напява
старата селска чешма.
От памет ме чак заболява...
тук нашият дух оцеля.

< назад    напред >